Маслодайна роза (Damask rose)


Маслодайна роза (Damask rose)

Ботаническа характеристика:

Казанлъшката роза е многогодишен храст.Кореновата система е добре развита и достига 4-5 м.

Надземната част е силно разклонена, с височина от 1,5 до 2 м, а при благоприятни почвени условия и повече. Младите леторасли са сивозелени, гъсто покрити с прави или слабо извити надолу червено-кафяви шипове с различна големина. Стъблата, и особено младите леторасти, имат дебела сърцевина. С остаряването те губят зеления си цвят, докато станат напълно кафяви. Заедно със стъблата и шипожете стават кафяви, а впоследствие-сиви.

Листата са сложни, текоперести, с 5 – 7 продълговатоелипсовидни листенца, силно и равномерно назъбени, отгоре тъмнозелени, а отдолу светлосиво-зелени, с восъчен налеп и от двете страни. Листното жилкуване мрежесто, отдолу изпъкнало, а отгоре вдлъбнато, което придажа грапъв вид на листната повърхност. Листната дръжка при основата си е с продълговати сраснали се прилистници, по цялата си дължина е покрита с червено-кафяви власинки, а по долната част – с бодливи шипове, закривени назад към основата на дръжката.

Цветовете са едри, розови, със силен и приятен аромат, 20 – 30 манормални и 5 –10 деформирани венечни листа със 100 – 120 тичинки. На една клонка са разположени от 3 до 9, а понякога и до 31 цвята, които цъфтят последователно. Казанлъшката роза цъфти в края на май и началото на юни.

Избор на място:

Маслодайната роза се отглежда предимно върху делувиални наносни почви, характерни за южните склонове на Стара планина, и канелените горски почви по южните и северните склонове на Средна гора. Розовият храст се развива добре и дава високи добиви само върху дълбоки аерирани почви, сравнително богати с хумосни вещества. Площите предназначени за розови градини, трябва да имат южно изложение и да са проучени по отношение на въздушните течения. Последното е от решаващо значение за съдържанието на етерично масло в розовия цвят по време на цъфтеж.

Подготовка на мястото:

Предвидените за розови градини площи се почистват от дървета, храсти, камъни и други. При необходимост площа се терасира, като ширината на терасите се съобразява с междуредовите разстояния. След това площите е добре да се третират с хербицид и запасяващо торене с оборски и минерални торове.

Засаждане:

Посадачният материал се подготвя като се съкращава надземната част на корена. За засаждане на 1 дка са необходими 450 – 500 броя расад. Най-подходящото време за засаждане е месец ноември, но при пропускане на този срок засаждането може да стане и през зимните месеци и рано на пролет при подходящи условия. Самото засаждане на расада става ръчно, с помоща на мес или мотика.