Мента (Mentha piperita L.)


Мента (Mentha piperita L.)

Ботаническа характеристика:

Културната мента е многогодишно тревисто растение, което достига височина до 100 см. Приема се, че е естествен хибрид на два родителски диви вида, доказателство за което е стерилността на растенията. Рядко получаваните семена дават растения, които са различни от родителските форми, Коренът е подземно коренище, от възлите, на които се развиват много отделни коренчета. Във влажна почва корените се развиват повърхностно (20-30 см), а при суха – на по-голяма дълбочина. При многогодишно отглеждане на едно място, старите корени ежегодно отмират и на тяхно място се развиват нови. Стъблото е силно разклонено, четириръбесто и завършващо със съцветия. Листата са продълговати и назъбени. По тях има множество жлези, които съдържат етерично масло. Цветовете са червеникаво-виолетови-бели и събрани в съцветие. Цялото растение издава характерната приятна миризма. Използва се надземна част на растението, която се прибира по време на цъфтеж.

Създаване на насъждения:

Ментата не бива да се отглежда на едно и също място по-продължително от две години, защото след втората година се напада от много болести, предимно от ръжда. Това причинява силно намаление на добива и влошаване на качеството. След втората година цялото растение с корените се изваждат, а младите издънки се използват като посадъчен материал. На същото място мента може да се отглежда след 3-4 години. Обработка на почвата Основна обработка – като дълбока есенна оран на дълбочина 25-28 см. Ако след дълбоката оран се развият плевели, се провежда култивиране на 8-10 см. Преди засаждане почвата се преорава на 18-20 см. Важно условие е унищожаването на много-годишните плевели на площите, предназначени за мента. Не бива да се допуска наличието на дива мента, която е много жизнена, започват да доминират в насаждението и това силно влошава качеството на ментата, която става негодна за получаване на лист и масло. Торене Ментата образува ежегодно големи количества надземна зелена маса, с която се извличат големи количества хранителни вещества, без да преминават в кореновата система. Най-висок добив се получава при торене с 2-3 тона оборски тор и минерални торове в количества 15 кг N и по 10 кг Р2О5 и К2О на декар. Оборският тор, суперфосфат и калиевият тор се внасят с основната обработка. Желателно е дву- или трикратнсо внасяне на амониевата селитра: в началото на вегетацията с първото окопаване, в началото на разклоняването и през бутонизацията. Посадъчен материал и разсаждане Ментата се размножава изключително по вегетативен начин. За посадъчен материал се използват корени, пълзящи стъбла и разсад. По старата технология у нас ментата се е отглеждала като едногодишна култура. Всяка есен коренищата и пълзящите стъбла се изваждат и засаждат отново Най-добри резултати при условията на нашата страна се получават при есенно разсажда-не в периода от 15 октомври до 15 ноември. По-ранното засаждане може да причини измръзване на ранните поници, а късното създава опасност от изсъхване и измръзване.

Грижи през вегетацията:

Преди поникване на ментата насаждението се третира с хербициди. При засушаване и образуване на кора се препоръчва обработка с ротационна мотика напречно на редовете за запазване на влагата и улесняване на поникването. След очертаване на редовете се извършва окопаване с едновременно подхранване. През вегетацията се правят 2-3 окопавания по редовете с мотика и 4-5 обработки в междуредията. При първите 1-2 поливки, преди разрастването на растенията, почвата в междуредията се разрохква, за да се запази влагата. Поливките се преустановя-ват 8-10 дни преди прибирането на реколтата.

Прибиране на реколтата:

Брането се извършва в сухо и слънчево време, след вдигане на росата. Това трябва да става веднага след начало на цъфтежа. В малки насаждения листата се берат без откъсване на стръковете. Така се гарантира по-високо качество на дрогата. При липса на достатъчно работна ръка, растенията се покосяват на 4-5 см над почвата и се пренасят веднага на сянка, където веднага се извършва обиране на листата. Ежедневно се окосяват толкова растения, колкото могат да се обезлистят за текущия ден. Листата се сушат на сянка в проветриви помещения, върху стелажи на тънък слой, за да става редовно проветряване. При използване на сушилня, температурата не трябва да превишава 30°С. При правилно сушене листата запазват своя естествен цвят и вид.